Партията на справедливостта и развитието управлява Турция без прекъсване от 2002 г. насам. По време на първите ѝ два  мандата, тя стабилизира вътрешната политика, икономиката и финансите на страната, премахва опекунството на военните над политическия живот и поставя основите на активна външна политика в различни направления – Африка, Балканите, Близкия изток, ЕС, Централна Азия. След началото на Арабската пролет през 2011 г. Анкара прави опит да доминира в Близкия изток. След опита за преврат в Турция през 2016  г. отношенията ѝ със западните страни са обтегнати. От една страна, Анкара е недоволна от недостатъчната подкрепа срещу опита за преврат, а от друга, западните партньори изказват опасения от упадъка на демокрацията в югоизточната ни съседка. Паралелно с това се засилват и отношенията на Турция с незападни страни като Китай и Русия. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Турция търси баланс, като поддържа дипломатически териториална цялост на Украйна и ѝ доставя дронове и бойна техника. Същевременно Турция не налага санкции на Русия, не затваря въздушното си пространство и развива активни търговско-икономически отношения с нея, включително в стратегически сектори като енергетиката.

В последните няколко години, благодарение на външнополитическите си амбиции, активната външна политика, засилен ВПК и желание за (военна) самодостатъчност, както и благодарение на балансирането между различните глобални центрове на сила, Анкара се превръща в „средна сила“. Официално страната прокламира, че провежда 360-градусова външна политика, действа „самоуверено“. Провежда се политика на стратегическа автономия, т.е. самостоятелно вземане на външнополитическите решения при отчитане на първо място на интересите на самата Турция. Разбирането на стратезите в Анкара е, че отношенията със Запада не бива да са за сметка на връзките с други страни, като особено място се  отделя на страните, които принадлежат към турската „география на душата“, т.е. някога са били част или свързани с Османската империя, и в тях живеят турски или мисюлмански малцинства. На следващо място, Турция заявява амбиции за участие в процесите, касаещи съседните региони, както на дипломатическата маса, така и за военно и друго присъствие на терен. Външната и вътрешната политика на страната са в унисон с мотото за „Век на Турция“ - визия за икономическо, военно, политическо и дипломатическо развитие на държавата. Умело възползвайки се от географското си положение, Турция участва в различни транспортни и енергийни коридори. В последните години Турция развива самосъзнание като представител на отделна цивилизация и настоява за реформа на Съвета на сигурност на ООН.

В заключение може да се посочи, че Турция е една от малкото балкански страни, които не само изпитват въздействието на глобалните геополитически процеси, но и се опитват да влияят върху тях.