В последното десетилетие международният ред, създаден след Втората световна война, се разпада толкова бързо, че окончателното му рухване изглежда неизбежно. Светът навлиза в епоха с неясни правила и увеличаващи се заплахи, което, от една страна, катализира несигурност и безпокойство в обществата, а от друга, изисква преосмисляне на националните външнополитически доктрини. Гърция е първата балканска държава, член на Европейската общност (по-късно ЕС), Шенгенското пространство и еврозоната, която повече от четири десетилетия основава външната си политика на европейските принципи и системи за колективна сигурност. В бушуващия на европейския континент военен конфликт Атина твърдо подкрепя Украйна като акцентира върху необходимостта от координирани действия в рамките на Европейския съюз и създаването на силен и изцяло европейски механизъм за колективна сигурност. Политиката ú е насочена към засилване на националната отбранителна индустрия, а военните ú разходи отдавна надхвърлят 2% от БВП, с което в процентно отношение изпреварват разходите на някои от по-големите и по-богатите ú европейски партньори.

Причината за изключителното и дългогодишно внимание, което Гърция отделя на въоръжените си сили са традиционните ú проблеми с „регионалната велика сила“ Турция. Въпреки че през последните години двете държави се придържат в отношенията си към „положителен дневен ред“, то промяната в стратегическия баланс на силите в Близкия изток, повишава регионалната роля на Турция. Нейната полезност за САЩ и НАТО, наред с целта ú да постигне „стратегическа автономия“, изправят Гърция пред необходимостта да калкулира възможността Турция да възстанови мястото си на традиционна Велика сила. Допълнителни притеснения в Атина предизвиква фактът, че администрацията на президента Тръмп демонстрира по-голям интерес към потенциалната роля на Турция като посредник на стратегическите цели на САЩ в региона. Гърция се опитва да балансира това предизвикателство чрез различни регионални формати, често включващи Израел, но най-вече правейки всичко възможно, за да постигне военни гаранции от Съединените щати, които са ú особено необходими предвид несигурното развитите на европейските проекти за колективна сигурност.

 Гръцката политика към САЩ се основава на разбирането, че в мирогледа на новия стар президент на най-голямата икономическа и военна суперсила в света уважението се поражда от сила, а тя зависи от умението да са сключват сделки. Поради това Гърция се стреми не само да се представи като надежден геополитически партньор, а да развие двустранни търговско-икономически отношения и да привлече американски инвестиции, основно в областта на въоръжението. Атина цели да демонстрира значимостта си за геополитическата стабилността в Източното Средиземноморие като изтъква комбинацията от политическа отговорност и възможности за икономическо сътрудничество, които я превръщат в привлекателен и надежден партньор на САЩ.