В края на ХХ и първата четвърт на ХХІ век в света настъпиха сериозни геополитически промени. През последното десетилетие  на предходното столетие, когато приключи двуполюсното противопоставяне между социалистическия блок и западния свят, политическата, икономическата и военна доминация на САЩ бе безспорна и нещата изглеждаха еднополюсни. През ХХІ век обаче все по-ясно се очертаваше наличието и на други играчи на световната сцена, които недвуслислено оспорваха господството на Вашингтон в различни сфери – Европейският съюз, Китай, Русия, като се  заговори за постепенното формиране на многополюсен свят. Това означаваше нови геополитически реалности, борба за превъзходство и за сфери на влияние, преориентация на някои държави. Тези процеси се задълбочиха и се очертаха още по-ясно след агресията на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., която върна войната на територията на европейския континент, в непосредствено съседство с държави- членки на Северноатлантическия алианс. Всичко това не можеше да не се отрази на реалностите в регионален, континентален и световен мащаб. Към тази обстановка се прибавиха и появилите се пукнатини при новата американска администрация в доскоро изглеждащото непоклатимо единство на сътрудничеството между САЩ и ЕС, както и разногласията за начина на финансиране и функциониране на НАТО.

Тези сериозни промени в геополитическите измерения на международния живот не можеха да не се отразят и върху Югоизточна Европа и конкретно върху субрегиона на Западните Балкани. Всички държави там са заявили ясно своята външнополитическа ориентация, но въпреки това и Китай, и Русия търсят пътища за присъствие и влияние чрез различни лостове, на първо място икономически и политически.В тази връзка интерес предизвиква въпросът дали новите геополитически реалности предизвикват някакви промени в най-новата държава на европейския континент – Косово.

Обявила едностранно своята независимост от Сърбия през 2008 г., страната ясно е заявила своите външнополитически приоритети, които се следват неотклонно – увелечаване броя на признаванията и все по-голямо присъствие в международните организации, включително ООН, както и постепенна интеграция, с крайна цел членство в НАТО и ЕС. Това са сложни и жизненоважни задачи, които изискват преодоляването на редица препятствия. От особена важност е развитието на диалога за нормализиране на отношенията със Сърбия, чието успешно развитие ще бъде важна крачка към реализиране на приоритетните задачи, но поне засега перспективите в тази насока не са обнадеждаващи.

Трябва да се подчертае, че Косово неизменно осъжда агресията на Русия срещу Украйна и се солидаризира изцяло с позициите на ЕС и НАТО по този въпрос, включително налагането на санкции, независимо, че не е признато официално от Киев. Москва и Пекин също не са признали официлно Косово и в този смисъл не може да се очаква те да имат каквото и да било влияние в тази страна. Официална Прищина се съобразява с поведението на Брюксел и в другите предизвикателства на нашето съвремие като мигрантската криза или климатичните промени. Съвсем ясен е стремежа и към задълбочаване на партньорството със САЩ, особено в сферите на сигурността и отбраната. Очевидно не може да се очаква да настъпят някакви промени в геополитическата ориентация на Косово.